личба

Речник на българския език

лѝчба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лѝчби, ж. Остар. Знамение, поличба.

Грешни изписвания (1)

  • личбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лич-ба
членувано лич-ба-та
мн.ч. лич-би
членувано лич-би-те
звателна форма