лицеприятен

Речник на българския език

лицеприя̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Пристра̀стен.

Грешни изписвания (15)

  • лецепреятен
  • лецепреятин
  • лецеприятен
  • лецеприятин
  • леципреятен
  • леципреятин
  • лециприятен
  • лециприятин
  • лицепреятен
  • лицепреятин
  • лицеприятин
  • лиципреятен
  • лиципреятин
  • лициприятен
  • лициприятин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-цеп-ри-я-тен
непълен член ли-цеп-ри-ят-ния
пълен член ли-цеп-ри-ят-ни-ят
ж. р. ли-цеп-ри-ят-на
членувано ли-цеп-ри-ят-на-та
ср. р. ли-цеп-ри-ят-но
членувано ли-цеп-ри-ят-но-то
мн. ч. ли-цеп-ри-ят-ни
членувано ли-цеп-ри-ят-ни-те