лицензче

Речник на българския език

лицензче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-цен-з-че
членувано ли-цен-з-че-то
мн.ч. ли-цен-з-че-та
членувано ли-цен-з-че-та-та