лицемерка

Речник на българския език

лицемѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лицемѐрки, ж. Жена, която проявява лицемерие.

Грешни изписвания (7)

  • лецемерка
  • лецемеркъ
  • лецимерка
  • лецимеркъ
  • лицемеркъ
  • лицимерка
  • лицимеркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-це-мер-ка
членувано ли-це-мер-ка-та
мн.ч. ли-це-мер-ки
членувано ли-це-мер-ки-те
звателна форма