литераторка

Речник на българския език

литера̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. литера̀торки, ж. Жена литератор.

Грешни изписвания (15)

  • летераторка
  • летераторкъ
  • летературка
  • летературкъ
  • летираторка
  • летираторкъ
  • летиратурка
  • летиратуркъ
  • литераторкъ
  • литературка
  • литературкъ
  • литираторка
  • литираторкъ
  • литиратурка
  • литиратуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-те-ра-тор-ка
членувано ли-те-ра-тор-ка-та
мн.ч. ли-те-ра-тор-ки
членувано ли-те-ра-тор-ки-те
звателна форма