лирика

Речник на българския език

1. лѝрика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Вид поезия, изразяваща чувствата и преживяванията на поета.
2. Съвкупност от произведенията от този вид. Българска лирика. Лириката на Вазов.
3. Музика, в която преобладават емоционално-субективни елементи.
прил. лирѝчен, лирѝчна, лирѝчно, мн. лирѝчни. Лиричен елемент. Лирична натура. Лирично настроение.
прил. лирѝчески, лирѝческа, лирѝческо, мн. лирѝчески. Лирически жанрове.

Грешни изписвания (3)

  • лирека
  • лирекъ
  • лирикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-ри-ка
членувано ли-ри-ка-та
мн.ч. ли-ри-ки
членувано ли-ри-ки-те
звателна форма

2. лирика — ед. ч. непълен член

лирика е производна форма на лирик (ед. ч. непълен член).