лимон

Речник на българския език

лимо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лимо̀ни, (два) лимо̀на, м.
1. Цитрусово субтропично вечнозелено дръвче с продълговати лъскави листа и бели ароматни цветове.
2. Плодът на това дръвче, който има ароматна жълта кора и представлява клетки от ципа, изпълнени с кисел сок. Изстисквам лимон.
прил. лимо̀нен, лимо̀нена, лимо̀нено, мн. лимо̀нени. Лимонена киселина.
прил. лимо̀нов, лимо̀нова, лимо̀ново, мн. лимо̀нови.
Като изстискан лимон. — Изтощен напълно, без капка сили. Вечер след работа съм като изстискан лимон.
Жълт като лимон. — С типичния светложълт цвят.
Кисел като лимон. — Много кисел.

Грешни изписвания (1)

  • лемон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-мон
непълен член ли-мо-на
пълен член ли-мо-нът
мн.ч. ли-мо-ни
членувано ли-мо-ни-те
бройна форма ли-мо-на
звателна форма