лимитче

Речник на българския език

лимитче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-мит-че
членувано ли-мит-че-то
мн.ч. ли-мит-че-та
членувано ли-мит-че-та-та