лизинг

Речник на българския език

лѝзинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Даване под наем на машини,съоръжения и транспортни средства с възможност да бъдат доизплатени и купени след изтичане на определения за наемане срок. Давам на лизинг.
прил. лѝзингов, лѝзингова, лѝзингово, мн. лѝзингови. Лизингова сделка.

Грешни изписвания (2)

  • лизенк
  • лизинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-зинг
непълен член ли-зин-га
пълен член ли-зин-гът
мн.ч. ли-зин-ги
членувано ли-зин-ги-те
бройна форма ли-зин-га
звателна форма