лигнин

Речник на българския език

лигнѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В ботаниката — органично вещество, което заедно с целулозата се съдържа в дървесината на растенията.
2. Дървесинен памук, използван за медицински и тоалетни цели.

Грешни изписвания (1)

  • легнин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лиг-нин
непълен член лиг-ни-на
пълен член лиг-ни-нът
мн.ч. лиг-ни-ни
членувано лиг-ни-ни-те
бройна форма лиг-ни-на
звателна форма