леярство

Речник на българския език

лея̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Леене на метал и на метални предмети; занятие на леяр.

Грешни изписвания (3)

  • леярству
  • лиярство
  • лиярству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-яр-с-т-во
членувано ле-яр-с-т-во-то
мн.ч. ле-яр-с-т-ва
членувано ле-яр-с-т-ва-та