леярен

Речник на българския език

лея̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • леярин
  • лиярен
  • лиярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-я-рен
непълен член ле-яр-ния
пълен член ле-яр-ни-ят
ж. р. ле-яр-на
членувано ле-яр-на-та
ср. р. ле-яр-но
членувано ле-яр-но-то
мн. ч. ле-яр-ни
членувано ле-яр-ни-те