леърче

Речник на българския език

леърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ър-че
членувано ле-ър-че-то
мн.ч. ле-ър-че-та
членувано ле-ър-че-та-та