леха

Речник на българския език

леха̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лехѝ, ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя. Засадих една леха пипер. Имам пет лехи домати. Леха със зюмбюл.
същ. умал. лехѝчка, мн. лехѝчки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • лехъ
  • лиха
  • лихъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ха
членувано ле-ха-та
мн.ч. ле-хи
членувано ле-хи-те
звателна форма