летучка

Речник на българския език

лету̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лету̀чки, ж. Остар.
1. Кратко и бързо събрание в редакция на вестник.
2. Кратко събрание за обсъждане на неотложни въпроси.

Грешни изписвания (3)

  • летучкъ
  • литучка
  • литучкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-туч-ка
членувано ле-туч-ка-та
мн.ч. ле-туч-ки
членувано ле-туч-ки-те
звателна форма