леснотия

Речник на българския език

леснотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг.
1. Леснина, лесен начин за извършване на нещо. Намирам леснотията на нещо.
2. Удобство, охолство, лесен живот. Свикнал е на леснотия.

Грешни изписвания (7)

  • леснотиъ
  • леснутиъ
  • леснутия
  • лиснотиъ
  • лиснотия
  • лиснутиъ
  • лиснутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лес-но-тия
членувано лес-но-ти-я-та
мн.ч. лес-но-тии
членувано лес-но-ти-и-те
звателна форма