лепило

1. лепѝло — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

мн. лепѝла, ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика с лепило. Лепило за кожа. Универсално лепило.

Синоними

клей

Грешни изписвания (3)

лепилу
липило
липилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ле-пи-ло
ед.ч.	членувано	ле-пи-ло-то
мн.ч.		ле-пи-ла
мн.ч.	членувано	ле-пи-ла-та

2. лепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лепило е производна форма на лепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

лепило е производна форма на лепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).