лепенка

Речник на българския език

лѐпенка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лѐпенки, ж. Изделие, обикн. с вид на лента, което от едната страна е пропито или намазано с лепило и служи за прикрепяне на едно нещо към друго. Залепвам обява с лепенки. Залепвам превръзка с лепенки.

Грешни изписвания (3)

  • лепенкъ
  • лепинка
  • лепинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-пен-ка
членувано ле-пен-ка-та
мн.ч. ле-пен-ки
членувано ле-пен-ки-те
звателна форма