лемурче

Речник на българския език

лемурче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-мур-че
членувано ле-мур-че-то
мн.ч. ле-мур-че-та
членувано ле-мур-че-та-та