лемеж

Речник на българския език

лемѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лемѐжи, (два) лемѐжа, м. Желязна част на рало или на плуг, която се забива в земята и я разравя.

Грешни изписвания (2)

  • лемеш
  • лимеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-меж
непълен член ле-ме-жа
пълен член ле-ме-жът
мн.ч. ле-ме-жи
членувано ле-ме-жи-те
бройна форма ле-ме-жа
звателна форма