лекторче

Речник на българския език

лекторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лек-тор-че
членувано лек-тор-че-то
мн.ч. лек-тор-че-та
членувано лек-тор-че-та-та