лекторка

Речник на българския език

лѐкторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лѐкторки, ж. Жена лектор.

Грешни изписвания (3)

  • лекторкъ
  • лектурка
  • лектуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лек-тор-ка
членувано лек-тор-ка-та
мн.ч. лек-тор-ки
членувано лек-тор-ки-те
звателна форма