лекторат

Речник на българския език

лектора̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • лектурат
  • ликторат
  • ликтурат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лек-то-рат
непълен член лек-то-ра-та
пълен член лек-то-ра-тът
мн.ч. лек-то-ра-ти
членувано лек-то-ра-ти-те
бройна форма лек-то-ра-та
звателна форма