леене

Речник на българския език

лѐене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. лѐя

Грешни изписвания (3)

  • леени
  • леине
  • леини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-е-не
членувано ле-е-не-то
мн.ч. ле-е-ния
членувано ле-е-ни-я-та