легиран

Речник на българския език

1. легиран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-ги-ран
непълен член ле-ги-ра-ния
пълен член ле-ги-ра-ни-ят
ж. р. ле-ги-ра-на
членувано ле-ги-ра-на-та
ср. р. ле-ги-ра-но
членувано ле-ги-ра-но-то
мн. ч. ле-ги-ра-ни
членувано ле-ги-ра-ни-те

2. легиран — мин. страд. прич. м. р.

легиран е производна форма на легирам (мин. страд. прич. м. р.).