легион

Речник на българския език

легио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. легио̀ни, (два) легио̀на, м.
1. ист. В древния Рим и Византия — голяма бойна единица (от 3 000 до 6 000 души). Римски легиони.
2. Наименование на различни военни формации.
3. Прен. Голямо множество от хора или животни (които прииждат или нападат). Цели легиони от комари. Легиони от мравки.

Грешни изписвания (3)

  • легеон
  • лигеон
  • лигион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ги-он
непълен член ле-ги-о-на
пълен член ле-ги-о-нът
мн.ч. ле-ги-о-ни
членувано ле-ги-о-ни-те
бройна форма ле-ги-о-на
звателна форма