легилимантика

Речник на българския език

легилимантика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ги-ли-ман-ти-ка
членувано ле-ги-ли-ман-ти-ка-та
мн.ч. ле-ги-ли-ман-ти-ки
членувано ле-ги-ли-ман-ти-ки-те
звателна форма