левица

Речник на българския език

левѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. левѝци, ж.
1. Диал. Лява ръка. На левицата има белег.
2. Лявата част на парламент с идеи, насочени към голямата част от населението. Левицата не гласува за този закон.

Грешни изписвания (3)

  • левицъ
  • ливица
  • ливицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ви-ца
членувано ле-ви-ца-та
мн.ч. ле-ви-ци
членувано ле-ви-ци-те
звателна форма