левент

Речник на българския език

левѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. левѐнти, м.
1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент.
2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола.

Грешни изписвания (1)

  • ливент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-вент
непълен член ле-вен-та
пълен член ле-вен-тът
мн.ч. ле-вен-ти
членувано ле-вен-ти-те
бройна форма ле-вен-та
звателна форма