лачен

Речник на българския език

ла̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ла̀чена, ла̀чено, мн. ла̀чени, прил. Който е от лакирана кожа. Лачени обувки. Лачен колан.

Грешни изписвания (1)

  • лачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ла-чен
непълен член ла-че-ния
пълен член ла-че-ни-ят
ж. р. ла-че-на
членувано ла-че-на-та
ср. р. ла-че-но
членувано ла-че-но-то
мн. ч. ла-че-ни
членувано ла-че-ни-те