лауреатка

Речник на българския език

лауреа̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лауреа̀тки, ж. Жена лауреат.

Грешни изписвания (15)

  • лаореатка
  • лаореаткъ
  • лаориатка
  • лаориаткъ
  • лауреаткъ
  • лауриатка
  • лауриаткъ
  • лъореатка
  • лъореаткъ
  • лъориатка
  • лъориаткъ
  • лъуреатка
  • лъуреаткъ
  • лъуриатка
  • лъуриаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-у-ре-ат-ка
членувано ла-у-ре-ат-ка-та
мн.ч. ла-у-ре-ат-ки
членувано ла-у-ре-ат-ки-те
звателна форма