лауреа̀т
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. лауреа̀ти, м.
1. ист. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец.
2. Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот. Той е лауреат на Голямата награда на конкурса. Лауреат на няколко награди.
3. Лице, печелило голяма награда на конкурс, обикн. за изкуство или литература. Ставам лауреат на фестивала за млади оперни певци. Той е лауреат на първия конкурс, проведен преди десет години.
1. ист. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец.
2. Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот. Той е лауреат на Голямата награда на конкурса. Лауреат на няколко награди.
3. Лице, печелило голяма награда на конкурс, обикн. за изкуство или литература. Ставам лауреат на фестивала за млади оперни певци. Той е лауреат на първия конкурс, проведен преди десет години.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- лаореат
- лаориат
- лауриат
- лъореат
- лъориат
- лъуреат
- лъуриат
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ла-у-ре-ат | |
|---|---|---|
| непълен член | ла-у-ре-а-та | |
| пълен член | ла-у-ре-а-тът | |
| мн.ч. | ла-у-ре-а-ти | |
| членувано | ла-у-ре-а-ти-те | |
| бройна форма | ла-у-ре-а-та | |
| звателна форма | — | |