латерна

Речник на българския език

латѐрна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. латѐрни, ж. Портативен музикален инструмент, който чрез въртене на ръчка възпроизвежда механично една и съща мелодия. •Като латерна. Който повтаря едно и също нещо. Повтаря като латерна.

Грешни изписвания (3)

  • латернъ
  • лътерна
  • лътернъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-тер-на
членувано ла-тер-на-та
мн.ч. ла-тер-ни
членувано ла-тер-ни-те
звателна форма