латекс

Речник на българския език

ла̀текс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Сок от каучуково дърво, от който се получава каучук; каучуково мляко.
2. Емулсия, обикн. от изкуствен каучук, за импрегниране на тъкани и хартия или за боядисване на стени.

Грешни изписвания (1)

  • латикс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-текс
непълен член ла-тек-са
пълен член ла-тек-сът
мн.ч. ла-тек-си
членувано ла-тек-си-те
бройна форма ла-тек-са
звателна форма