ластар

Речник на българския език

ласта̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ласта̀ри, (два) ласта̀ра, м. Израснали през пролетта млади клонки на лоза; филизи. Лозите са пуснали едри ластари.

Грешни изписвания (1)

  • лъстар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лас-тар
непълен член лас-та-ра
пълен член лас-та-рът
мн.ч. лас-та-ри
членувано лас-та-ри-те
бройна форма лас-та-ра
звателна форма