ласка

Речник на българския език

1. ла̀ска — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ла̀ски, ж.
1. Проява на нежност, любов; милувка. Жаден за ласки. 2. Проява на добро, приветливо отношение. С ласка в гласа. Гледам с ласка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ласкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лас-ка
членувано лас-ка-та
мн.ч. лас-ки
членувано лас-ки-те
звателна форма —

2. ласка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ласка е производна форма на лаская (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ласка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ласка е производна форма на лаская (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки