ларинкс

Речник на българския език

ла̀ринкс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ла̀ринкси, (два) ла̀ринкса, м. Спец. В анатомията — горната част на дихателната тръба; гръклян.

Грешни изписвания (1)

  • ларенкс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ринкс
непълен член ла-рин-к-са
пълен член ла-рин-к-сът
мн.ч. ла-рин-к-си
членувано ла-рин-к-си-те
бройна форма ла-рин-к-са
звателна форма