ларингит

Речник на българския език

ларингѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на ларинкса. Имам ларингит.

Грешни изписвания (3)

  • ларенгит
  • лъренгит
  • лърингит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-рин-гит
непълен член ла-рин-ги-та
пълен член ла-рин-ги-тът
мн.ч. ла-рин-ги-ти
членувано ла-рин-ги-ти-те
бройна форма ла-рин-ги-та
звателна форма