ларва

Речник на българския език

ла̀рва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ла̀рви, ж. Начален стадий в развитието на почти всички безгръбначни и на някои гръбначни животни; зародиш със самостоятелен начин на живот; какавида, личинка.

Грешни изписвания (1)

  • ларвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лар-ва
членувано лар-ва-та
мн.ч. лар-ви
членувано лар-ви-те
звателна форма