лапацало

Речник на българския език

лапаца̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. лапаца̀ла, ср. Разг. Човек, който говори много, говори празни приказки. Голямо лапацало е, не ме оставя да си гледам работата.

Грешни изписвания (7)

  • лапацалу
  • лапъцало
  • лапъцалу
  • лъпацало
  • лъпацалу
  • лъпъцало
  • лъпъцалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-па-ца-ло
членувано ла-па-ца-ло-то
мн.ч. ла-па-ца-ла
членувано ла-па-ца-ла-та