лапад

Речник на българския език

ла̀пад съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Градинско растение с големи заострени листа, които в ранна пролет се употребяват за ядене. Чорба от лапад. Агнешко с лапад.
прил. ла̀падов, ла̀падова, ла̀падово, мн. ла̀падови. Лападови листа.

Грешни изписвания (2)

  • лапат
  • лапът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-пад
непълен член ла-па-да
пълен член ла-па-дът
мн.ч. ла-па-ди
членувано ла-па-ди-те
бройна форма ла-па-да
звателна форма