ланча

Речник на българския език

ланча съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лан-ча
членувано лан-ча-та
мн.ч. лан-чи
членувано лан-чи-те
звателна форма