ланцет

Речник на българския език

ланцѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ланцѐти, (два) ланцѐта, м. Спец.
1. В медицината — островърх двуостър хирургически нож.
2. Малко ножче за изглаждане и почистване на леярска форма след изваждане на метала.
3. Стоманен нож, с който се пробива замазаният отвор на пещ, за да започне да тече металът.

Грешни изписвания (1)

  • лънцет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лан-цет
непълен член лан-це-та
пълен член лан-це-тът
мн.ч. лан-це-ти
членувано лан-це-ти-те
бройна форма лан-це-та
звателна форма