ландшафт

Речник на българския език

ла̀ндшафт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид на земната повърхност, общ вид на местност. Планински ландшафт.

Грешни изписвания (1)

  • ландшъфт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лан-д-шафт
непълен член лан-д-шаф-та
пълен член лан-д-шаф-тът
мн.ч. лан-д-шаф-ти
членувано лан-д-шаф-ти-те
бройна форма лан-д-шаф-та
звателна форма