ламе

Речник на българския език

ламѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ламѐта, ср.
1. Жълта или сребърносива метална нишка, която се втъкава, вплита или вшива. Пуловер с ламе. Бродерия с ламе.
2. Плат от такава прежда. Рокля от ламе.

Грешни изписвания (1)

  • лъме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ме
членувано ла-ме-то
мн.ч. ла-ме-та
членувано ла-ме-та-та