ламарина

Речник на българския език

ламарѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ламарѝни, ж.
1. Само ед. Лист от желязо, мед и др.
2. Парче от такъв лист или изделие от него. На мястото на дупката сложиха една ламарина.
прил. ламарѝнен, ламарѝнена, ламарѝнено, мн. ламарѝнени. Ламаринена обшивка на покрива. Ламаринена кофа.
Като ламарина.Разг. За плат, хартия — който е твърд, не може да се прегъва.

Грешни изписвания (7)

  • ламаринъ
  • ламърина
  • ламъринъ
  • лъмарина
  • лъмаринъ
  • лъмърина
  • лъмъринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ма-ри-на
членувано ла-ма-ри-на-та
мн.ч. ла-ма-ри-ни
членувано ла-ма-ри-ни-те
звателна форма