лалугер

Речник на българския език

лалу̀гер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лалу̀гери, (два) лалу̀гера, м. Полски гризач, на вид подобен на плъх, който живее в дупки в земята и вреди на посевите.
Гледам като лалугер.Разг. Показвам се малко от някъде, гледам, готов да се скрия веднага.
Крия се като лалугер.Разг. Не обичам да ходя сред хора, да общувам с хора, прекарвам времето си вкъщи.

Грешни изписвания (3)

  • лалугир
  • лълугер
  • лълугир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-лу-гер
непълен член ла-лу-ге-ра
пълен член ла-лу-ге-рът
мн.ч. ла-лу-ге-ри
членувано ла-лу-ге-ри-те
бройна форма ла-лу-ге-ра
звателна форма