лакът

Речник на българския език

1. ла̀кът — съществително име, мъжки род (тип 34) редактиране

Значение

ла̀кътят, ла̀кътя, мн. ла̀кти, (два) ла̀кътя, м.
1. Външната страна на средната става на ръката. Боли ме лакътят. Слаби лакти.
2. Част от ръкава на дреха, която приляга на това място. Протрил си е лактите. Пуловерът има дупки на лактите.
3. Мярка за дължина — аршин.
прил. ла̀кътен, ла̀кътна, ла̀кътно, мн. ла̀кътни. Лакътна става.

Грешни изписвания (1)

  • лакат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-кът
непълен член ла-къ-тя
пълен член ла-къ-тят
мн.ч. лак-ти
членувано лак-ти-те
бройна форма ла-къ-тя
звателна форма —

2. лакът — ед. ч. пълен член

лакът е производна форма на лак (ед. ч. пълен член).

Връзки