лак

Речник на българския език

лак съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ла̀кът, ла̀ка, мн. ла̀кове, (два) ла̀ка, м.
1. Вид червенокафява смола, получавана от някои дървета.
2. Разтвор на смола в спирт за нанасяне върху дървена повърхност, за да стане лъскава и да се предпази от увреждане и гниене. Лакирам мебели с лак. Лакирам паркет с лак. Този лак е некачествен.
3. Покрита с такъв разтвор кожа за обувки, чанти.
4. Всякакъв препарат за придаване на лъскавина и твърдост. Лак за коса. Лак за нокти.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лак
непълен член ла-ка
пълен член ла-кът
мн.ч. ла-ко-ве
членувано ла-ко-ве-те
бройна форма ла-ка
звателна форма