лакей

Речник на българския език

лакѐй съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

лакѐят, лакѐя, мн. лакѐи, м.
1. Слуга с ливрея в дворец или в богат дом. Лакеят отвори вратата на колата.
2. Прен. Човек, който прекалено предано се поставя в услуга на по-висшестоящи; подлизурко. Лакей на много господари. Ставам лакей.
прил. лакѐйски, лакѐйска, лакѐйско, мн. лакѐйски.

Грешни изписвания (1)

  • лъкей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-кей
непълен член ла-кея
пълен член ла-ке-ят
мн.ч. ла-кеи
членувано ла-ке-и-те
бройна форма ла-кеи
звателна форма ла-кею